Как да избегнем често срещаните проблеми с GitHub

Защо дори опитни хора постоянно имат „драми“ с Git (и как да ги спреш)

Ако работиш активно с Git и GitHub, почти сигурно ти се е случвало:

• rejected (fetch first)
• „remote contains work that you do not have locally“
• merge конфликти в README.md
• main vs master
• „ама аз само една картинка добавих…“

И в един момент си казваш:
„Как е възможно, след толкова репота, пак да се спъвам?“

Отговорът е прост и успокояващ:

Проблемът не е в теб. Проблемът е в начина, по който Git работи.

Истината за Git (която рядко се казва)

Git е:

• мощен
• гъвкав
• но НЕ е интуитивен

Той не е създаден да бъде „user-friendly“, а да пази история.
Git не се интересува какво ти смяташ за логично — интересува го дали историята е линейна и последователна.

Затова:

• хора с 2 репота „нямат проблеми“
• хора с 20, 50, 100+ репота постоянно се сблъскват с edge cases

Това е нормално.

Най-честият реален проблем (90% от случаите)

Сценарият изглежда така:

1. Repo-то съществува в GitHub
2. Правиш промяна локално → commit
3. Междувременно:
   • редактираш нещо през GitHub UI
   • или GitHub е добавил файл
4. Опитваш git push
5. Git отказва

Git не казва „грешка“.
Git казва:

„Първо се синхронизирайте.“

Защо това се случва толкова често

Ако:

• работиш и в WSL, и в Git Bash
• използваш VS Code
• понякога редактираш през GitHub UI
• имаш много репота

👉 ти гарантирано ще срещаш тези ситуации.

И това не е грешка.
Това е реалният живот с Git.

Златното правило (което решава 70% от проблемите)

❗ Избери ЕДИН workflow

Вариант А (най-чистият)

❌ Не редактираш нищо през GitHub UI
✔️ Всичко: локално → commit → push

Вариант Б (ако пипаш GitHub UI)

✔️ ВИНАГИ преди push:

git pull --rebase

Без изключения.

Най-важната команда, която трябва да използваш

git pull --rebase

Защо --rebase?

• не прави излишни merge commit-и
• историята остава чиста
• точно това искаш за лични / малки / средни проекти

Един алиас, който спасява нерви

Добави в .bashrc:

alias gps='git pull --rebase && git push'

После просто:

gps

Без мислене.
Без „дали първо да pull-на“.
Без драми.

Може да ви е интересно още:

Google Antigravity: Краят на софтуерната гравитация в разработката

Във всяка област на инженерството най-голямата цел е премахването на триенето. В софтуерната разработка, това...

Бекъп и възстановяване на WSL (12.2025): Обновено ръководство

Windows Subsystem for Linux (WSL) се превърна в незаменим инструмент за разработчици, системни администратори и...

Минимален „anti-drama“ workflow

Преди push:

git status
git log --oneline --max-count=3

Ако последният commit е твой → push.

Какво НЕ трябва да правиш (освен ако знаеш защо)

git push --force

--force не е зло, но е:

• опасно
• лесно за злоупотреба
• почти никога не е нужно за лични проекти

Един скрит, но много важен проблем

❗ Не работи по един и същ repo от:

• WSL
• Git Bash
• PowerShell
• VS Code

едновременно

Избери среда → завърши промяната → commit → push.

Истината, която трябва да си запомниш

Хората, които са „добри с Git“:

• не правят по-малко грешки
• просто разпознават проблема по-бързо
• не паникьосват
• не force-push-ват

Ако вече имаш десетки репота — ти си в тази категория.

TL;DR (за bookmark)

git pull --rebase
git push

И:

• един workflow
• един alias
• една среда

Заключение

GitHub не е „счупен“.
Ти не си „некомпетентен“.
Git просто е инструмент, който наказва несинхронизиран workflow.

След като го приемеш — всичко става спокойно, предвидимо и контролируемо.

📌 Практически завършек: Git командите, които реално ти трябват

Това е минималният, доказано работещ набор, който покрива 95% от ежедневната работа с Git и GitHub.

🔹 1. Проверка на текущото състояние

git status

Показва:

• кои файлове са променени
• кои са добавени за commit
• на кой branch си

➡️ Първата команда, която винаги пускаш.

🔹 2. Добавяне на файловете

git add .

Добавя всички промени към следващия commit.

➡️ Използва се, когато си сигурен какво качваш.

🔹 3. Commit (запис в историята)

git commit -m "Кратко и ясно описание"

Създава commit със смислено съобщение.

➡️ Commit ≠ push
Commit е локален запис, още не е в GitHub.

🔹 4. Проверка на последните commit-и

git log --oneline --max-count=3

Показва последните 3 commit-а в кратък вид.

➡️ Бърза проверка „какво точно ще push-на“.

🔹 5. Синхронизация с GitHub (най-важната стъпка)

git pull --rebase

• взима промените от GitHub
• подрежда твоите commit-и след тях
• пази историята чиста

➡️ Това предотвратява 70% от проблемите.

🔹 6. Качване в GitHub

git push

Качва локалните commit-и в remote репозиторито.

➡️ Ако преди това си направил pull --rebase, push-ът е безопасен.

⭐ Комбиниран „анти-драма“ вариант (препоръчителен)

Алиас:

alias gps='git pull --rebase && git push'

Използване:

gps

➡️ Един ред, нула мислене, минимален риск.

🆕 При нов проект (само веднъж)

git init

Създава локален Git repo.

git branch -M main

Задава основен branch main.

git remote add origin [email protected]:USERNAME/PROJECT.git

Свързва локалния проект с GitHub repo.

git push -u origin main

Първоначален push + запомняне на remote-а.

❌ Команда, която НЕ ползваш без причина

git push --force

➡️ Използва се само ако знаеш точно защо.
За лични и малки проекти почти никога не е нужна.

🧠 Финално правило за спокойствие

Ако си пипал нещо:

• в GitHub UI
• от друга машина
• от друга среда (WSL / Git Bash / VS Code)

👉 винаги първо:

git pull --rebase

🏁 Заключителна мисъл

Git не изисква „гениалност“.
Изисква последователност.

С тези команди, в този ред, Git спира да бъде проблем
и става просто инструмент.

Федя Серафиев

Федя Серафиев e собственик на уебсайта urocibg.eu. Той намира удовлетворение в това да помага на хората да решават и най-сложните технически проблеми. Сегашната му цел е да пише лесни за следване статии, така че подобни проблеми изобщо да не възникват.