неделя 22 октомври 2017
  • :
  • :

Малко история или прародители на компютрите

НУЛЕВО ПОКОЛЕНИЕ ИЛИ ПРАРОДИТЕЛИ НА КОМПЮТРИТЕ (1623-1936)

Става дума за калкулатори. При това механични. Нулевото поколение машини често се повреждали и е било нормално да грешат в сметките…

1623 г.

Немският учен Вилхем Шикард създава първата механична изчислителна машина. Нарича я “Изчисляващ часовник”. Тя умножавала и деляла 7-значни числа. Имала специален звънец, който предупреждавал за препълване.

Между другото, 120 години преди Шикард, Леонардо да Винчи измисля подобна машина, но за нея научаваме едва през 1967г.

1644 г.

На 18 години Блез Паскал създава “Паскалин”, за да помогне на баща си, който събирал данъци. Това е била петразрядна машина, която не можела да дели.

1674 г.

Готфрид Лайбниц създава „Степенчат изчислител“, механизм, способен да оперира с четирите основни аритметични операции и да изважда квадратен корен, при това с 12-разредни числа. За съжаление, изчислителят имал много недостатъци и се нуждаел от постоянен ремонт. На Лайбниц също така сме задължени за двоичната система.

1801 г.

Френският тъкач Жозеф-Мари Жакард измисля способ за автоматичен контрол на нишките – перфокартите.

1820 г.

Шарл Ксавие Томас де Колмар създава“Аритмометър”, първият масово произвеждан калкулатор. Той можел да умножава по метода на Лайбниц и чрез косвени методи с него можело да се дели. Конструкцията била изключително удачна и най-надеждната за времето си. Това е най-дълго произвежданата изчислителна машина на света. Последните бройки са били продадени в началото на 20 век!

1822 г.

На сцената се появява Чарльз Бабидж – английски математик. Той създал механична изчислительна машина, смятаща с точност до шестия знака, която можела да изчислява производни от втори ред.

1824 г.

Бабиж замисля още по-мощна машина. Тя би трябвало да използва изчислените резултати от предишни операции и да изпълнява цикли. Машината трябвало да работи с 40-разрядни числа. Събирането и изваждането щяло да отнеме 3 секунди, а умножението и деленето 2-3 минути. Но планове Бабидж не се сбъдват… Той е първият от многобройните създатели на компютри, който има великолепни идеи, но се проваля заради оскъден бюджет.

1829 г.

Уильям Остин Бърт патентова работоспособна пишеща машина. Тя е била доста недодялана и голям технически проблем е било засрещането на чукчетата при бърз печат. За да се намали засрещането и за да се забави писането, през

1874 г.

се появява подредбата QWERTY. Именно от тогава започва победното шествие на пишещите машини по масите на секретарките.

1936 г.

Август Дворак се опитва да наложи по-ергономична подредба, но техническата мисъл се оказва безсилна пред упорството на секретарките…

1844 г.

Самюел Морз изразходва седем години, за да внедри изобретението на живота си – электрическият телеграф. Той изпраща първото телеграфно сообщение от Вашингтон до Балтимор. Исползва азбуката на Морзе, разбира се.

1871 г.

Бабидж разработва механични прототипи на процесор и печатащо устройство. На него дължим много идеи в изчислитената математика, архитектурата на компютрите, програмирането с перфокарти. Счита се че най-известната жена в IT историята е Ада Лавълс, която е била асистентка на Бабидж. Тя била първата програмистка и е въвела няколко принципни понятия като цикъл и преход. На нея е кръстен езика АДА. Освен това тя е била дъщеря на знаменитият поет Байрон и е умряла на 36 години (като баща си). Взимала е опиум…

1844 г.

Излиза труда на Джордж Бул описващ основите на алгебра на логиката.

1866 г.

На бял свят се появява първият модел „Уинчестър“. Става дума за пушка.

1876 г.

Александър Бел изобретява телефона.

1889 г.

„Звездният час“ на изчислитените машини. Херман Холерит прилага перфокарти при обработка на резултатите от преброяването на населението на Америка. Обработката на предишното преброяване отнела 7 години. Холерит се справил за 6 седмици и преброил 62 миллиона човека.

Запомнете това име!

1895 г.

Изобретено е радиото. Попов е пръв, но славата се пада на Маркони.

1904 г.

Английският физик Джон Амброз Флеминг, изучавайки трудовете на Едисон, създава диода. След две години американския изобретател Ли де Фореста изобретява триода. След това се появяват тетрод, пентод и т. н.

1907 г.

Петербургския учен Борис Розинг патентова електронно-лъчева тръба. Негов асистент е бъдещия баща на телевизията Владимир Зворикин.

1915 г.

Знаменательно събитие: физика Менсън Бенедикс открива, че кристал на германий може да преобразува променливият ток в постоянен.

1917 г.

Карел Чапек измисля думата „робот“.

1924 г.

Компанията на Холерит CTR се переименува в IBM (International Business Machines). Рекламен девиз става думата „Think“. По-късно Apple приема девиза „Think Different”

1927 г.

Първата демонстрация на телевизия. Естествено, в лабораторията на Бел.

1932 г.

Деррек Хенри Лемер конструира машина за факторизация на цели числа, на основата на 19 велосипедни вериги. После заменя веригите с кинолента и първият мехаично-оптично-електрически калкулатор достига 5000 операции в минута!

1935 г.

Корпорацита IBM представя на света IBM 601 – машина, на която аритметическото устройство е направено от релета и може да извършва операцията умножение за 1 секунда. Небивалата по това време скорост и мощност и донася огромна популярност сред учените и бизнесмените. Продадени са повече от 1500 броя.

ПЪРВО ПОКОЛЕНИЕ ЕЛЕКТРОННИ КОМПЮТРИ (1937-1953)

Характеризира се с огромни тясно специализирани машини. Програмирането им е било истинска мъка – директно на машинен език. Хардуерът е бил на базата на релета и лампи, а паметта – на вакуумни тръби и магнитни барабани. Естествено и перфокарти.

1937 г.

Алан Тьюринг издава научен труд, решаващ много математически проблемиза построяването на компютри. Появява се понятието „Машината на Тюринг“.

Джон Атанасов разрабатва принципите на работа на първия електронно-цифров компютър.

1938 г.

Уилям Хюлет и Дейвид Пакард създават Hewlett-Packard. Отначало корпорацията се базира в гараж, което с времето става пример за добър тон. Редът на имената е бил избран спомощтана монета…

Клод Шенон завършва работата по реализация на булевата логика спомощтана релета.

1939 г.

Джон Атанасов и Клифърд Бери построили прототип на 25-битов суматор. Товае първата машина, използваща вакуумни лампи.

В Bell Labs Самуел Уиилямс и Джордж Стибиц завършват двоичен калкулатор, който смята с комплексни числа. Калкулаторът използвал повече от 540 релета и имал три клавиатури. Във него се е влизало…

Между другото…

Първото “хакване” започва още през 1938г. Поляка Мариан Ржевски създава“Бомба” – машина, използваща електромеханична логика за да разбие кода на немската шифроваща машина “Енигма”. През 1940 Ржевски отива в Англия и заедно с Алан Тьюринг работи на над усъвършенстван модел на “Бомбата” .

1943 г.

Макс Нюман и Вин-Уилямс в Блетчли Парк завършват машина за разбиване кода на новите германски шифри, известна под кодово име “Риба”.

1944 г.

Томи Флауер прави изцяло електронен вариант на “Риба” – “Колос”. През цялата втора световна Хитлер си е мислил, че командите му са тайна, но съюзницте са декодирали всичките му нареждания едновременно с германците. Така хакването е помогнало на съюзниците да спечлят войната и е спасило много хора. Англичаните претендират че “Колос” е първият изцяло електронен компютър, но машината е била адски секретна, и веднага след края на войната е била унищожена, за да не я докопат руснаците.

1940 г.

Стибитц демонстрира първата мрежа – управлява калкулатор дистанционно чрез телетайп.

1941 г.

Естествено, българин – Джон Атанософф и Бери завършват първият компютър: ABC (Atanasoff-Berry Computer). На демонстрацията АВС решила 29 уравнения с 29 неизвестни за един час. Предишният рекорд е бил 381 часа.

1943 г.

Айкен и екипа на IBM, постряват Mark I. Машината била дълга 15 метров, тежала 5 тона и имала 750 000 части. Умножавала за 1 секунда. Президентът на IBM – Томас Уотсън казва: “Аз мисля че на света има търсене за около пет компютъра”

1945 г.

Венивер Буш написва пророческата статия „As We May Think“, в която той описва концепцията на хипертекста.

1946 г.

Мокли, Экерт и фон Нойман завършват ENIAC. Никаква механика. Машина имала 18 000 вакуумни лампии повече от80 000 други компоненти, тегло над 30 тона и площ повече от 300 м2. При работа консумирала около 150 киловат/часа. Тактова честота 100KHz. Въвеждането на програмата ставало със специални превключватели и отнемало около седмица… При демонстрацията за ефектност и сложили панел с множество разноцветни лампички…

ENIAC е бил 1000 пъти по-бърз от Mark-1 (300 операции/сек.)

1947 г.

Айкен завършва Mark II. Молец в машината довежда до грешки при операции с плавающа точка. Техника, който го открива, записва в лабораторния дневник: “Днес е намерен първия истински Бъг”

Инженерите от Bell Labs Уилям Шокли, Джон Бардин и Уолтър Бретън изобретяват транзистора. След девет години те си разделят Нобеловата награда.

Норберт Винер въвежда термина „кибернетика“

1948 г.

Корпорацията IBM представя IBM 604. Входа и изхода са били с перфокарти.

Между другото…

Германия за малко да стане лидер в компютрите. Един велик мозък, Конрад Цузе, разработва всички основни идеи на компютрите, но немската военна машина непрекъснато му пречи. През 1938 година Цузе завършва работата си по първият електромеханичен програмируем двоичен калкулатор Z1. Тази машина можела да работи с плаваща запетая и отрицателни числа.

1939 г.

Цузе и Шреер започват Z2 – усъвършенстван вариант на базата на релета. Но Цузе го взимат войник и той търка подове до 1941г. Веднага след уволненито Цузе започва Z3 с 64 думи памет и над 3000 релета. На базата на Z3, Цузе започва Z4 – истински компютър, но Хитлер му „отрязва“ бюджета. Същата година той работи над Plankalkul, първият алгоритмичен език.

Z4 е завършен едва през 1950г. Цузе основава фирма и продава 300 машини, преди тя да бъде купена от концерна Siemens.

1949 г.

Екерт и Моукли правят първят военен компютър – BINAC. Списание „Popular Mechanics“ изсказва смела прогназа: „В бъдеще, е възможно да се появят компютри с тегло по-малко от тон и половина“.

1951 г.

Екърт и Моукли построяват UNIVAC за Remigton Rand. Това е първия търговски компютър. Цената е била $1 000 000. Продадени са 40 броя.

1952 г.

По света има вече 100 компютъра.помощтана UNIVAK предсказват победата на Айзенхауер в президентските избори.

IBM пуска първият си електронен компютър – IBM 701. Голям успех: продава над 1800 броя. Една велика дама, Грейс Мюри Хопър, написва първият компилатор A-0.

1954 г.

Появляват се първите матрични принтери и прототип на първия уинчестер диск – IBM 305 RAMAC.

ВТОРО ПОКОЛЕНИЕ КОМПЮТРИ (1955-1962)

Появяват се първите езици за програмиране. Лампите се заменят от транзистори. Паметта става феритна. Появяват се дискове и лентовите устройства.

1955 г.

TRIDAC е първият компютър на базата на транзистори. Уилям Шотки основава първата компания в Силиконовата долина, по-правилно следва да се нарича „силициева“.

IBM владее 55% от компютърният пазар. Велика и ужасна година, в зависимост от гледната ви точка: ражда се Бил Гейтс…

1956 г.

IBM произвеждат пърия си комерсиален твърд диск.

1957 г.

Служител на IBM, John Backus, създава първит език за програмиране: FORTRAN.

Ken Olsen и Harlan Anderson създават Digital Equipment Corp (DEC).

1958 г.

Появява се ALGOL (Algorithmic Oriented Language)

Джек Килби от Texas Instruments и Роберт Нойс от Fairchild Semiconductor независимо един от друг, изобретяват интегралната схема. В Bell Labs е създаден първия модем със скорост 300 бода. По света има 2500 computers in use.

1959 г.

John Mc Carthy създава LISP – език за изкуствен интелект. По това време има повече от 200 езика за програмиране.

IBM създава първия си изцяло транзисторен компютър – 7090.

Xerox 914 е първият копир на пазара.

1960 г.

DEC започва да продава PDP-1, първият търговси миникомпютър (с размери на автомобил).

IBM създава езика за програмиране PL/1. По света има 6000 компютъра.

ТРЕТО ПОКОЛЕНИЕ КОМПЮТРИ (1963-1971)

Първи интегрални схеми

1963 г.

Американският Национален Институт за Стандарти приема кодировката ASCII.

1964 г.

Дък Енгелбърт измисля и патентова мишката.

1965 г.

Морис Уилкс първи заговаря за кеш-памет.

Гордън Мур дефинира закона на Мур, а Доналд Дейвис изобретява „комутацията на пакети“.

DEC пуска най-евтината мини машина, струваща $18 000.

1967 г.

В Америкае е приет формата YYMMDD, който довежда до проблема 2000…

1968 г.

От Fairchild Semiconductor напускат Роберт Нойс и Гордон Мур. Отначало те мислели да нарекат новата компания Moore Noyce, но името звучало като “Повече шум”. Затова те избрали Intel (Integrated Electronics). На за беда, това име вече било заето от верига хотели. Наложило се да купят правата и останали почти без пари.

Въпрос с повишена трудност: скоро и Джери Съндерс напуска Fairchild. Коя компания основава? ( AMD! ).

По това време мастит инженер от IBM възкликва по повод микрочиповете: “И за какво са нужни?“

1969 г.

Завършен е военният проект ARPANet .

1970 г.

Денис Ритчи и Кенет Томсън пускат първата версия на Unix. Доктор Код публикува първата статия, посветена на релационните модели бази данни.

Алана Шугарт измисля първото осем инчово флопи (80К).

1971 г.

Рей Томлисън пуска първото електронно писмо. Неговият предшественик Морз в първото писмо пише: „What hath god wrought!“ (Което ще застави бог да потрепери!) а Томлинън си изпратил съобщението „QWERTYUI“.

Intel разработва първият микропроцесор в света – Intel 4004. Това чудо можело да изпълнява 60 000 операции в секунда и струвало $300.

Излиза първият джобен калкулатор: Poketronic. Светът е обхванат от калкулаторна треска.

Никлаус Уирт разработва Паскал.

ЧЕТВЪРТО ПОКОЛЕНИЕ КОМПЮТРИ (1972-1982)

Интегрални схеми с висока степен на интеграция. Процесори. Компютрите престават да бъдат занимание за ентусиазти – те стават достъпни за хора, които са далече от техниката.

1972 г.

История е следната: Японската компания Busicom поръчва 12 специализирани чипа за калкулатори на Интел. Но в компанията нямало достатъчно хора за да изпълнят поръчката. Тогава Хоф спасил положението – предложил да направят еди универсален чип. За два месеца Интел изпълнил поръчката, но на разработчиците им станало жал да се разделят с плода на своя труд и те изкупили от Busicom правата за чипа за $60 000. По ирония съдбата след година Busicom фалирал. Създават се две „култови“ компютърни фирми. Нолан Бъшнел, основава Atari, а Сеймур Крей – Cray Research.

Създадени са три основополагающи езика за програмиране: C, SmallTalk и Prolog.

Появява се протоколът Telnet.

1973 г.

В лабораторията на Xerox PARC измислят всичко: Алан Кен създават първият прототип на персонален компютър. В него са реализирани: мишка, графичен интерфвйс, икони, концепцията WYSIWYG.

Създават лазерният принтер.

Роберт Меткалф създава Ethernet, и веднага свързват всички компютри в мрежа, за да печатат на новото чудо.

1974 г.

Появява се първият персонален компютър SCELBI на базата на Intel 8008.

Но главно събитие става персоналният компютър Altair, построен на новия чип на Intel – 8080. Altair е първия масов персонален компютър. Продавал се е по принципа „Направи си сам“ и струвал $400. Имал 256 байта памет.

1975 г.

IBM първи започва промишлено производства на лазерни принтер, но при безумна цена от $150 000.

1976 г.

На 1 април започва историята на Apple. Стива Возняк и Стив Джобс създават своя първи компютър Apple 1. За финансиране на разработката партньорите разпродават: Джобс своя „фолксваген“, а Возняк програмируемия калкулатор. Естествено, заради добрият тон, компанията работела в гараж. За десет месяца успяват да продадат около 200 броя при цена $666

Между другото..

За всеки компютър е необходим софтуер. Ед Робертс – създателя на Altair се обрънал към двама програмисти: Бил Гейтс и Пол Алън. Те за 6 седмици му написват интерпретатор за BASIC. Тогава възникнал проблем: продукта изисквал 16 пъти повече памет отколкото имал Altair. На Робертс му се наложило да разработи допълнителна приставка с памет. Както виждате, тогава се изковават традициите… Между другото, приставката имала доста технически проблеми и довела до фалита на Ед Робертс.

1977 г.

Кена Олсон, основателя на DEC заявява: „Няма причина поради която на някой ще му се прииска да има компютър в къщи”.

Новообразуваната Apple Computers представя своята нова разработка – Apple II с цветен дисплй. Цена – $1298. Появяват се конкуренти: Commodore с монохромен дисплей за $795.

Създава се компанията Microsoft. Никой не знае откъде идва името и какво иска да каже.

Известно е че отначало Гейтс и Алън искали да нарекът фирмата Allen-Gates. В последния момент, обаче се отказали, защото името напомняло за аферата Watergate.

1979 г.

Благодарение на флопи-дисковете, разпространението на софтуер и данни става много по-лесно. Широко се разпространява първият масов текстов редактор Wordstar. И първата електронна таблица Visicalc.

В Япония и Чикаго започват първите опити в областта на мобилните телефони..

1980 г.

Гейтс прави първата крачка към световно господство. През юли той се среща с представители на IBM, на които им трябва операционна система за техния нов персонален компютър. Гейтс се опитва да им продаде своя BASIC, но Microsoft нямат операционна система. Представителите IBM се обръщат към Гери Килдъл, автор на най-популярната ОС по това време – CP/M. Но Килдъл им отказва среща, защото имал партия голф, и „синия гигант“ се обръща отново към Гейтс. Бил, без да губи време, купува от компанията Seattle Computer за $50 000 QDOS, създаден от Тим Патерсън. Гейтс също се договаря с IBM за възможността да разпространява преименувания MS-DOS отделно от компютрите на IBM.

Освен това, през тази година е създаден първият 64К модул памет.

Motorola пуска 68000. Появява се първата настолна база данни Dbase II.

1981 г.

Появяват се класическите триинчови флопита благодарение на Sony.

Съдаден е първият портативен компютър – Osborne 1 с тегло 12 кг., 5 инчов монитор за $1 795.

Но несъмнено събитие на годината е излизането на IBM PC – Intel 8088 4,77 МГц, 16 Кбайт RAM, FDD 160 К с ченобял мониторза $3000 и цветен за $6000. Въпреки цената, още първата година са продадени 136 000 броя.

Списание Тайм обявява персоналният компютър за „човек на годината“.

Фраза на годината: „640 К са достатъчни на всеки за всичко“ (Бил Гейтс).

1982 г.

Основават се компанните Autodesk и Adobe. И съответно, се появяват първите версии на AutoCAD и PostScript.

Благодарение на Sony се появяват звуковите компакт-дискове. Стандартният размер – 74 минути, е избран най-вероятно защото един от директорите искал да побере Петата симфония на Бетховен върху един носител.

Уинт Сърф и Боб Кан създават TCP/IP. Тогава се появява и понятието Internet.

IBM продава 3,2 милиона IBM PC.

ПЕТО ПОКОЛЕНИЕ КОМПЮТРИ (1983-1989)

VLSI UVLSI Windows

1983 г.

Персоналните компютри започват да добиват човешки вид, когато Apple пуска новият модел Lisa – първият персонален компютър с графичен интерфейс. Компютъра е бил на основата на 32-битов процесор Motorola 68000, имал 1 МВ памет, петинчово флопи и 5МВ диск, мишка и графичен интерфейс. Изумителна машина за времето си. Само, че Lisa била пълен провал заради цената $10 000.

По това време се появява и първият клон на IBM-PC. IBM решава да не патентова хардуера, а само BIOS-a. Само че програмистите от Феникс направили функционален аналог на BIOS-a. Компак веднага реагирал, купил от Феникс BIOS-a и за една година спечелил 111 милиона. Световен рекорд за продукт, продаван първа година. Събитие на годината: Канадската компания Windmill Software пуска Digger и всички се побъркват.

AT&T е разделена на няколко компании.

1984 г.

През декември една малка телекомпания показва рекламен клип на Macintosh, режисьор е Ридли Скот („Пришълеца“). Клипа, струвал в 1,5 милиона долараи е бил показан само веднъж, но това се оказва достатъчно: клипа вдига страшен шум и Macintosh-а става хит. И то при цена $2500….

Sony и Philips разработват стандарта CD-ROM. Първите носители често се използваха като поставка за кафе и бира поради огромния брак. Също така се разработват стандартите MIDI и DNS.

IBM пуска AT с по-мощен процесор Intel 80286.

Hewlett-Packard произвежда лазерния принтер LaserJet и горите започват да изчезват…

1985 г.

Излиза Windows – пълна скръб в сравнение с Apple.

От Intel се „отчитат“ с процесора 80386.

Суперкомпютърът Сray 2 достига производителност 1 милиард операции в секунда.

Създаден е нов език за програмиране – C++.

Съществувa версия, чe C++ е бил разработен специално за да отсее случайните хора от софтуерната индустрия.

1987 г.

Перви релиз на операционната система OS/2, разрабатена съвместно от IBM и Microsoft.

1988 г.

Света все повече се „оплита“ в мрежи – броят им се оценява на 325 000. Те съединяват 3,5 милиона компютъра и периферни устройства.

Появява се първият компютърен вирус, известен като „червея на Морис“, създаден от скучаещия син на експерт по компютърна безопасност.

Изобретен е IRC-чата.

1989 г.

Тим Бернер-Ли разработва концепцията WWW.

Intel пуска поредния чип – 80486.

Спътниковата система за глобално позиционироане е „разбита“ от четиринадесетгодишен тинейджър.

Creative Labs пуска звуковaта карта Sound Blaster.

ШЕСТО ПОКОЛЕНИЕ КОМПЮТРИ (1990-НАШИ ДНИ)

Пълна победа на интерфейса над разума

1990 г.

Microsoft пуска операционната система Windows 3.0.

Първият успешен графичен интерфейс. Впрочем, Apple, виждайки на пазара нещо подобно на Lisa, предлага на Microsoft да се договорят. Бил Гейтс охотно се съгласява и страните подписват договор, според който Microsoft не само получва право да използва находките на Apple във Windows 1.0, но и във всички свои бъдещи пакети! Как този пункт е бил пропуснат от юристите на Apple е непонятно и до днес. Когато през 1987г. Microsoft пуска втората версия на Windows, още повече приличаща на Mac OS, Apple губи търпение и завежда дело. Но с „индулгенцията“, подписана от Apple, Microsoft печелва делото.

1991 г.

Студента Линус Торвалд обявяваче започва да разработва нова ОС и призовава всички желещи да се присъединят.

Logitech продва 10-милионната мишка. Публикуван е стандарта WWW, разработен от физика Тим Бърнърс-Ли.

1995 г.

Появява се Windows 95. Останалото е мълчание…

 

 

От Морз до модемите
Малко история

1837- Телеграфният приемо-предавател на Самюел Морз е първият инструмент (през 1844г.) за превръщане на данните в електрически сигнали и предаването им на голями разстояния.

1858 – Атлантическият кабел прави възможна първата директна презокеанска комъникация. В началото няма технически успех, но това е поправено през 1866г.

1876 – Алекзандър Греъм Бел изобретява телефона

1894 – След откриването на радиовълните от Хенрих Херц (1888), Гулиелмо Маркони прави радиопредаване на разстояние от 3/4 миля. Ражда се безжичната връзка.

1957 – Руснаците изстрелват „Спутник“. Това тласка американците да създадат Darpa, която по-късно дава живот на Arpanet, предшественикът на Интернет.

1958 – Пуснат е Bell Dataphone. Това е първият комерсиален модем за предаване на цифрови данни по телефонна линия, с максимална скорост 300 бода.

1980 – TCP/IP е въведен като работен протокол. „Невроматик“ от Уилям Гибсън дава визия за „киберпространството“ 10 години преди неговата поява . В мрежата има 235 хоста.

1986 – NSFNet, наследникът на Arpanet, свързва шест американски суперкомпютъра с „backbone“ скорост от 56 кбитс/сек.

1991 – Докато работи в Cern, Тим Бърнърс Ли създава World Wide Web.Пуснат е първият уеб-браузър/редактор.

1995 – Традиционните онлайн dial-up системи като Compuserve u America Online започват да предлагат в САЩ достъп до Интернет.

1998 – Установен е стандартът V.90 за 56к модеми, достигащ теоретичната граница за скорост на изтегляне на данни по аналогови връзки.

2000 – BT Openworld пуска Ethernet-базирана ADSL услуга във Великобритания. Основната услуга, базирана на УСБ модем, струва 40 англ.лири на месец плюс 150 англ.лири инсталационна такса.