Работа с Vim – Линукс текстов редактор

Vim (произнасяно „Вим“) е един от най-мощните и стари текстови редактори, достъпен безплатно за почти всяка операционна система (включително и Windows). Vim произлиза от текстовия редактор vi, които излиза през 1978 с Втората Дистрибуция на Бъркли (2BSD). VIM е включен във всяка дистрибуция на Linux и е често единственият мощен текстов редактор, който е достъпен при липса на Графичен Интерфейс (ГИ). Логиката на програмата е по-различна от логиката на модерните текстови редактори и следва повече логиката на Linux bash. Vim поддържа редактиране от дясно наляво (например за арабски, фарси, иврит), и многобайтови знаци за Уникод и езици, чиито букви изискват повече от един байт компютърна памет, каквито са китайски, японски, корейски и др. Vim има команди, които дописват това, което пишете – команди, имена на файлове или думи. Vim автоматично разпознава типа на файла (DOS, Mac, Unix) и позволява промяната му.

Текстовият редактор Vim е един от най-широко използваните в света.

Използва се за писане и редактиране на текстове от всякакъв вид: програми, научни публикации,
уебстраници, художествена проза, електронна поща. Работи по идентичен начин в цял ред операционни системи.
На пръв поглед странен в някои отношения, той се оказва изумително ефективен и универсален инструмент.
Доброто му опознаване изисква известни усилия – както при всяка функционално богата система –
но в случая с Vim тези усилия винаги са щедро възнаградени. Работата с Vim дава усещане за удовлетворение,защото почти винаги е възможно да се постигне точно този резултат и този начин на работа, който изглежда най-естествен и ефективен от гледна точка на дадена цел. И още нещо: колкото и дълго да си служи човек с Vim,винаги остава място за някоя приятна изненада, като научаване на нещо ново или откриване на нов начин да се изпълни определена задача.

Тук ще дам само някои кратки сведения за използването му, достатъчни за начално запознанство и използване на основните възможности за боравене с текст и с файлове като цяло.

Най-важната отличителна особеност на Vim е тази, че той работи в няколко различни режима. Основните са два: текстов и команден.
В текстов режим клавиатурата служи за писане на текст – вмъкване сред стария или писане върху него (замяна), а в команден (наричан още нормален) – за задаване на команди. Някои команди са изведени в менюта и по този начин могат да се изпълнят винаги,дори в текстов режим.

Терминът „нормален“ подсказва, че на този режим се гледа като на основен, преобладаващ за работещия с редактора.
Това може да изглежда странно, но само на пръв поглед. Да смятаме командите, т.е. действията с текста, а не самото му набиране за основно означава, че слагаме ударението върху редактирането – преместване по текста, вмъкване, изтриване или замяна на части в него и др. И наистина това е естествено! Ако основното беше набирането на текст (последователно, без промени), за него не е нужна програма-редактор: достатъчно е само да копираме идващото от клавиатурата във файл.

Непосредствено след стартиране Vim попада в нормален режим. Някои команди се изпълняват изцяло в такъв режим, а други водят до преминаване в текстов. За преминаване от текстов режим в нормален натискаме клавиша Esc. Видът на курсора показва в какъв режим се намира редакторът: правоъгълен блок за нормален режим,вертикална чертица за текстов режим с вмъкване,и хоризонтална чертица под реда за текстов режим със замяна.

Командите биват два вида: „нормални“ и „двуточкови“. Първите се задават с един или няколко знака. Вторите са като правило по-дълги – имената им се задават с думи, започват със знака : (двоеточие) и някои имат аргументи и уточнители („опции“). Като напишем (в нормален режим) :, курсорът се поставя в командния ред, в долния край на работния прозорец на Vim, където дописваме дадената „двуточкова“ команда и я изпълняваме, натискайки Enter. Това действие може да бъде прекъснато с помощта на Esc.

Vim има конкретен метод за работа на два основни режима: команден или други режими. Командният режим ви позволява да изберете другите режими които искате да въведете. Наличните режими са: запазване (save), излизане (quit), копиране (copy), поставяне (paste). Основната разлика с опростените редактори е, че не можете да редактирате файла директно в командния режим. Факт с който сблъсквайки се новите потребители определят Vim като неудобен. Това всъщност съвсем не е така, в исторически план Vi (по късно Vim – подобрена версия) е един от най старите текстови редактори в Unix. Без командните режими е почти немислима работата в многопотребитеслка среда, степен на важност на конфигурационни файлове и други фактори които едва ли ще ви се наложат някога но пък са задълнително условия за конфигурацията на един жизнено важен сървър.

Режимът „Insert“ ви позволява да въвеждате текст в документ. За да се случи това просто въвеждаме клавиша “i“. За да излезете от този режим натиснете бутона горе вляво Esc (escape). За да превключвате на показаните долу режими използвайте клавишната комбинация Shift+: “режима” или Esc за да се връщате в команден режим.

Следват някои най-употребявани команди в групи по предназначение.

съхраняване/save: :w
съхраняване и излизане/save and exit: :wq
излизане/exit: :q
излизане без съхраняване/quit not save :q!
копиране на символ/copy: y
копиране на ред/copy a line: yy
поставяне/paste: p
изрязване на символ/cut: d
изрязване на ред/cut a line: dd

Пример: въвеждате Esc след това задържате Shift едновременно натискате : след което освобождавате клавишите и въвеждате режима wq и последно за да влязат в сила в правилата натискате бутона Enter

С помощта на Ctrl-N в текстов режим на редактора се активира системата за автоматично допълване. Ако текущо писаният текст е начало на дума, която вече се среща другаде в този или друг отворен в редактора файл, тази дума автоматично се доизписва. Ако има повече от една такива думи, показва се меню за избор.

Може да харесате още...