Електронни легенди: Носталгично пътешествие в света на старите български компютри

Представете си епоха, в която компютърът не е битов предмет, а рядък, почти мистичен инструмент на прогрес. Епоха на гъмжащи перфокарти, мигащи зелени дисплеи и характерното жужене на флопи дискове.
В тази епоха, на фона на Студената война и технологичната изолация на Източния блок, България успя да изгради собствена, удивителна компютърна индустрия.
Днес тези машини – Правец 16, Пълдин 601, Микролаб, МУК 600 – са повече от музейни експонати. Те са електронни легенди, свидетели на смелост, изобретателност и българския дух в сянката на ограниченията. Запознайте се отново с героите на нашата цифрова предистория.
1. ПК "Правец 16" (1987): Българският "Лаптоп" Пионер

- Концепцията: В света, където IBM PC все още царува като масивна кутия на бюрото, идеята за преносим компютър е революционна. Правец 16 е смел отговор на този предизвикателство. Макар да не прилича на днешните лаптопи, той беше проектиран като "преносим" – тежък куфар (над 10 кг!), който обаче съдържа цялата система.
- Технически Шедьовър (за времето си):
- Процесор: Intel 8086 на 4.77 MHz или 8 MHz (съвместим с IBM PC/XT). Сърцето, което го прави практически съвместим с водещите западни стандарти.
- Памят: До 640 KB RAM. Цяло море пространство спрямо по-ранните модели!
- Дисплей: Вграден монохромен LCD дисплей с резолюция 640×200 пиксела. Неговият зеленикав оттенък е емблематичен за ерата. Имаше и изход за външен монитор.
- Съхранение: Два вградени 5.25" флопи диска (обикновено 360KB), а по-късните версии предлагаха и твърд диск (20MB – невероятен лукс!).
- Периферия: Вграден клавиатура (често със специфично разположение на клавишите), сериен и паралелен порт, интерфейс за касетофон (за по-ранни модели или алтернативно съхранение).
- Операционна система: MS-DOS и неговите клонинги (като българския BDOS). Поддържаше и ранни версии на GEM (графична среда).
- Значение: Правец 16 беше символ на българския технологичен напредък. Той беше предназначен за експорт (главно в СССР и страните от СИВ), но намери място и в ключови български институции, лаборатории и предприятия. Неговата относителна преносимост го направи безценен за полеви изследвания, образователни програми и мобилни изчислителни задачи. Той беше мостът, по който много българи за първи път стъпиха в света на персоналните компютри.
2. ПРАВЕЦ 8-битова Серия (8VC, 8S, 8M): Народният компютър и неговата военна тайна

- Основата: Семейство Правец 8 беше българският клон на изключително популярния 8-битов Apple II (съвместим). Произвеждан основно в град Правец, той стана най-разпространеният компютър в България през 80-те години.
- Моделите:
- Правец 8VC: Базовата, "домашна" версия. Често в бежов или сив корпус. Използваше касетофон за съхранение (често обикновен аудиокасетофон!), имаше 64KB RAM (огромно за 8-битовия стандарт), монохромен или цветен дисплей (через композитен изход към телевизор или специализиран монитор). Легендарната "Орбита" (българска версия на играта Arkanoid) беше неговата "убийствена апликация". Идеален за образование и игри.
- Правец 8S: Наследник на 8VC, подобрен. Често с интегрирана клавиатура и по-компактен дизайн. По-често използваше флопи дискове (5.25") вместо касети.
- Правец 8M: Военната мистерия. Този модел се отличаваше с зелен корпус и специални модификации. Предназначението му беше строго служебно – за армията, ДС и стратегически предприятия. Имаше екраниране срещу електромагнитни излъчвания (EMI/RFI), за да предотврати изтичане на информация, което го правеше много по-тежък. Предполага се, че имаше и други хардуерни модификации, но детайлите остават мъгляви – истинска легенда.

- Културно Влияние: Правец 8 беше компютърът на поколението. Той влезе в училищата (програмата "Компютърно грамотно поколение"), в клубовете по информатика и в хиляди домове (често чрез нелегални копия или самосглобяване). Той научи българите на BASIC, на компютърни игри, на основите на програмирането. Неговото характерно "пиу-пиу" при зареждане от касета е незабравимо.
3. ПЪЛДИН 601A и 601M: Индустриалната сила от Пловдив

- Произход и Фокус: Произвеждан в Завод "Технологична автоматика" (ЗТА) в Пловдив, Пълдин 601 беше ориентиран към индустриална автоматизация, управление на процеси и научни изчисления. Това не бяха домашни компютри, а сериозни машини за професионална употреба.
- Технически Характеристики (Общо):
- Процесор: Обикновено базирани на Intel 8080, Zilog Z80 или по-късно 8086/8088. 601М често използваше по-мощни процесори като Intel 8086.
- Архитектура: Модулна – позволяваше лесно разширяване с допълнителни карти за памет, вход/изход, комуникации, специализирано управление.
- Съхранение: Флопи дискове (8" при по-ранните модели, 5.25" по-късно), понякога и твърди дискове за критични приложения. Поддръжка на магнетофони.
- Операционна система: Обикновено проприетарни РВС (реално време системи), CP/M или MS-DOS/BDOS за по-късните модели на базата на 8086.
- Устойчивост: Конструиран за по-тежки условия – по-добро охлаждане, по-стабилни захранвания.
- Разлики между A и M:
- Пълдин 601A: По-базова, по-широко разпространена версия, използвана в множество отрасли за управление и изчисления.
- Пълдин 601M: "Модернизиран" вариант. Често с по-висока производителност (напр. с 8086 процесор), по-голяма памет, възможности за мрежова връзка (локални мрежи) и по-усъвършенствани входно-изходни интерфейси за интеграция със сложна периферия и контролни системи. Фокусиран върху по-сложни задачи.
- Приложение: Пълдините бяха работните коне в автоматизацията на фабрики, енергийния сектор, научни лаборатории, транспортни системи. Те управляваха производствени линии, събираха данни от експерименти, контролираха процеси. Техният принос за българската индустрия е огромен, макар и често невидим за широката публика.
4. МИКРОЛАБ: Лаборатория в кутия
- Концепция: Проектиран от Института по Техническа Кибернетика и Роботика (ИТКР) на БАН, Микролаб (особено по-късните му модели) беше интегрирана система за учебни и научни лаборатории. Той обединяваше компютър (на базата на Изот 1031C – български клон на PDP-11/SM-4) със специализирана периферия.
- Характеристики:
- Процесор: Базиран на архитектурата на DEC PDP-11 (16-битова), често с български клонове на процесорите.
- Интерфейси: Обикновено имаше аналогово-цифрови (ADC) и цифрово-аналогови (DAC) преобразуватели, цифрови вход/изход (I/O) линии, интерфейси за сензори и изпълнителни механизми.
- Софтуер: Специално разработен софтуер за управление на експерименти, събиране и анализ на данни, управление на процеси. Поддържаше езици като Фортран, Бейсик и асемблер.
- Предназначение: Микролаб беше идеалният инструмент за:
- Образование: Физически, химически, биологични лаборатории в университетите и техникумите. Студентите провеждаха реални експерименти, контролирани и анализирани от компютъра.
- Научни изследвания: Събиране на данни, автоматизация на измервания, управление на експериментални стендове.
- Индустриално тестване: Контрол на параметри, прототипиране на системи за управление.
- Значение: Микролаб беше пионер в компютъризираните лаборатории в България. Той демократизира достъпа до сложни изчислителни и контролни възможности за образователни и научни цели.
5. МУК 600: Домашният експеримент

- Концепция: МУК (Микро Учебен Компютър) 600, също разработен в ИТКР-БАН, беше опит за създаване на достъпен учебен компютър за дома и училището.
- Уникалност и Простота:
- Интеграция: Най-характерната му черта беше, че се свързваше директно към антенното гнездо на обикновен черно-бял телевизор, превръщайки го в монитор. Това значително намаляваше цената.
- Процесор: Обикновено 8-битов (като Z80 или съвместим).
- Памят: Скромен – 16KB или 32KB RAM.
- Съхранение: Обикновено аудио касетофон. По-късните версии може би поддържаха прости флопи дискове.
- Клавиатура: Обикновено отделна, кабелна, често с ограничен брой клавиши.
- Софтуер: Базиран основно на Бейсик, с който потребителят можеше да програмира. Имаше и предварително записани касети с образователни програми и игри.
- Наследство: МУК 600 беше компютърът за първи стъпки за хиляди български деца и тийнейджъри. Неговата простота и достъпност (относително) го направиха популярен инструмент за изучаване на основите на програмирането и компютърната логика в домашни условия и клубове. Той беше "пра-дядо" на днешните образователни платформи.
Социалният и технологичният контекст: Творене в сянката на ограниченията
Разбирането на тези машини е немислимо без контекста на времето:
- СИВ и КОКОН: България е член на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ), но и обект на КОКОН – западните ограничения за износ на висока технология в Източния блок. Това наложи обратно инженерство и локално производство на чипове и компоненти (напр. в заводите в Ботевград и Правец). Българските компютри често бяха клонинги на западни модели (Apple II, IBM PC, DEC PDP-11), но адаптирани и произведени тук.
- "Компютърната Силициева Долина" в Правец: Град Правец стана център на българската компютърна индустрия. Заводът там, заедно с ИЗОТ в София, ЗТА в Пловдив и ИТКР-БАН, бяха двигателите на тази революция.
- Образователната Революция: Държавната програма "Компютърно грамотно поколение" (сред 80-те) наводни училищата с Правец 8 и подобни. Това поколение е родено на български компютри и беше фундаментът на българския ИТ сектор днес.
- Софтуерът: Българските програмисти създадоха уникални локализации (кирилизация!), операционни системи (BDOS), образователен и приложен софтуер, и дори игри ("Орбита", "Пътешественикът"). Софтуерното пиратство също процъфтяваше като начин за разпространение на западни продукти.
Наследството и носталгията: Защо тези машини продължават да очароват?
- Символ на Иновация: Те са доказателство за българския инженерен гений и способността да се създава високотехнологична продукция в условия на изолация и липса на ресурси.
- Културна Икона: За хората, израснали през 80-те и ранните 90-те, Правец 8 или МУК 600 са неразделна част от детството и юношеството – първи игри, първи програмни редове, първа компютърна любов.
- Тангентна История: Допират се до глобалната компютърна революция – те са българският отговор на Apple II, IBM PC, DEC системи. Историята им е част от по-голямата картина.
- Колекционерска Стойност: Оцелелите екземпляри са търсени колекционерски предмети. Ентусиастите ги реставрират, събират софтуер за тях и ги демонстрират на ретро събития. Музеите (като Техническия музей в София, Регионалния исторически музей – Правец) започват да им отделят място.
- Вдъхновение за Днес: Те напомнят, че истинската иновация идва от страстта, изобретателността и упорития труд, а не само от неограничените бюджети. Те са урок как ограниченията могат да подтикнат към творчески решения.
Завършек: Ехо от електронната ера
Старите български компютри не са просто купчина остаряла електроника. Те са капсули на времето, пълни с истории за амбиция, изобретателност и първи стъпки в дигиталния свят. От тежкия, но впечатляващ за времето си "лаптоп" Правец 16, през легендарния за всеки ученик Правец 8 и тайнствения военен 8М, до индустриалните Пълдини, лабораторния Микролаб и скромния учител МУК 600 – всяка една от тези машини е оставила своя отпечатък.
Тяхното жужене, мигащите светлини и характерните дисплеи продължават да ехтят в спомените на поколението, което ги е познало, и вдъхновяват любопитството у тези, които се запознават с тях днес. Те са наши електронни легенди – доказателство, че дори в най-трудните времена, българският ум и ръка са способни да създадат нещо забележително. Да ги пазим и разказваме историите им, защото те са част от славната и сложна история на българската наука и техника.
Тази статия е само началото на пътешествието. Потърсете тези машини, разгледайте ги в музеи, поговорете с хората, които са ги използвали. Всяка една от тях има своя уникална история да разкаже за една изключителна епоха в българската технологична летопис.
Благодарим ви за прочитането на статията! Ако намерихте информацията за полезна, можете да дарите посредством бутоните по-долу:
Donate ☕️ Дарете с PayPalDonate 💳 Дарете с Revolut